19.02.2009 г., 22:21

Историята на Нощната Птица

1.5K 0 6
 

На покрив на сграда в сивия град

нощната птица тъжна стоеше.

Момче и момиче с топли сърца

попитаха що й тежеше.

 

 Птицата бавно повдигна крило

към едно светещо малко прозорче.

Вътре мъж  вдигаше бясна ръка

към едно крехко, невинно девойче.

 

- Няма ли кой да види това?

- Няма ли кой да спре този  баща?

- Няма ли кой да спаси невинната детска душа?

- Птицо, няма ли кой да спре тази безумна ‘игра'?

 

На покрив на сграда в сивия град

нощната птица тъжна стоеше.

Момче  с вече студено сърце

разбра  що и тежеше.

 

 Така нощната птица

без да иска уби любовта,

показвайки последната  вечер

на едно девойче и нейния безумен баща.

 

 

 Съжалявам предварително ако съм натъжил или ядосал някой...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пи Мор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...