На покрив на сграда в сивия град
нощната птица тъжна стоеше.
Момче и момиче с топли сърца
попитаха що й тежеше.
Птицата бавно повдигна крило
към едно светещо малко прозорче.
Вътре мъж вдигаше бясна ръка
към едно крехко, невинно девойче.
- Няма ли кой да види това?
- Няма ли кой да спре този баща?
- Няма ли кой да спаси невинната детска душа?
- Птицо, няма ли кой да спре тази безумна ‘игра'?
На покрив на сграда в сивия град
нощната птица тъжна стоеше.
Момче с вече студено сърце
разбра що и тежеше.
Така нощната птица
без да иска уби любовта,
показвайки последната вечер
на едно девойче и нейния безумен баща.
Съжалявам предварително ако съм натъжил или ядосал някой...
© Пи Мор All rights reserved.