23 ago 2020, 22:27

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 17

822 0 0


Ежедневни приключения 17
...
Дружината се е разпъргавила,
всички - те, за мен, стафа ми събират,
в личния багаж прибират.
Часовете се усещат утроени...
Хайде, де!...стрелките на часовника са спрели.
Времето не бърза,
аз, пък - да!
С таз' душичка златна как ще чакам утринта!
Ще ви пиша чак от там,
ако, изобщо, реша да потворя...
Но, снимки, обезателно ще съхраня!
Въздухът е чист, природата - красива, 
ручейче с вода пенлива,
песни пеят ми щурците,
пиленца цвърчат, няма ги мухите...
От сега готов съм да поетизирам,
по пътя няма и да спирам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...