23 авг. 2020 г., 22:27

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 17

827 0 0


Ежедневни приключения 17
...
Дружината се е разпъргавила,
всички - те, за мен, стафа ми събират,
в личния багаж прибират.
Часовете се усещат утроени...
Хайде, де!...стрелките на часовника са спрели.
Времето не бърза,
аз, пък - да!
С таз' душичка златна как ще чакам утринта!
Ще ви пиша чак от там,
ако, изобщо, реша да потворя...
Но, снимки, обезателно ще съхраня!
Въздухът е чист, природата - красива, 
ручейче с вода пенлива,
песни пеят ми щурците,
пиленца цвърчат, няма ги мухите...
От сега готов съм да поетизирам,
по пътя няма и да спирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...