23.08.2020 г., 22:27

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 17

825 0 0


Ежедневни приключения 17
...
Дружината се е разпъргавила,
всички - те, за мен, стафа ми събират,
в личния багаж прибират.
Часовете се усещат утроени...
Хайде, де!...стрелките на часовника са спрели.
Времето не бърза,
аз, пък - да!
С таз' душичка златна как ще чакам утринта!
Ще ви пиша чак от там,
ако, изобщо, реша да потворя...
Но, снимки, обезателно ще съхраня!
Въздухът е чист, природата - красива, 
ручейче с вода пенлива,
песни пеят ми щурците,
пиленца цвърчат, няма ги мухите...
От сега готов съм да поетизирам,
по пътя няма и да спирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...