1 may 2008, 14:05

Из Изблици... 

  Poesía » De amor
626 0 6

 

Като отражение на месечинка-цяла, затворена в шепи,

като мах от криле на утринни щъркели, съживили  душата ми,

като щастие, покълнало от забравено детство,

от меда на пчелата, овкусила ме, прилепнала в тебе!...

Като току-що набрани омайничета!...

Стига ми толкоз!

Имам те... и ми е дивно!

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??