1.05.2008 г., 14:05 ч.

Из Изблици... 

  Поезия » Любовна
611 0 6

 

Като отражение на месечинка-цяла, затворена в шепи,

като мах от криле на утринни щъркели, съживили  душата ми,

като щастие, покълнало от забравено детство,

от меда на пчелата, овкусила ме, прилепнала в тебе!...

Като току-що набрани омайничета!...

Стига ми толкоз!

Имам те... и ми е дивно!

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??