May 1, 2008, 2:05 PM

Из Изблици...

  Poetry » Love
1.1K 0 6

 

Като отражение на месечинка-цяла, затворена в шепи,

като мах от криле на утринни щъркели, съживили  душата ми,

като щастие, покълнало от забравено детство,

от меда на пчелата, овкусила ме, прилепнала в тебе!...

Като току-що набрани омайничета!...

Стига ми толкоз!

Имам те... и ми е дивно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....