Като отражение на месечинка-цяла, затворена в шепи,
като мах от криле на утринни щъркели, съживили душата ми,
като щастие, покълнало от забравено детство,
от меда на пчелата, овкусила ме, прилепнала в тебе!...
Като току-що набрани омайничета!...
Стига ми толкоз!
Имам те... и ми е дивно!
© Женина Богданова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Остани там, в дивното!!!