May 1, 2008, 2:05 PM

Из Изблици... 

  Poetry » Love
610 0 6

 

Като отражение на месечинка-цяла, затворена в шепи,

като мах от криле на утринни щъркели, съживили  душата ми,

като щастие, покълнало от забравено детство,

от меда на пчелата, овкусила ме, прилепнала в тебе!...

Като току-що набрани омайничета!...

Стига ми толкоз!

Имам те... и ми е дивно!

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??