21 ene 2017, 23:28

Из мечтите... 

  Poesía » De amor, Verso libre
661 1 4

 

 

Има в твоето пространство едно смело време

в което те зървам, докосвам и  все така откривам

и избухвам тогава в атомите на твоята вселена...

 

А след това изчезвам като вятъра, но без да полетя...

заедно със пепелта на огъня, загубените ми тяло и душа

за да се скитат във лабиринта на вечните мечти...

 

© Тита Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??