Jan 21, 2017, 11:28 PM

Из мечтите...

1.2K 1 4

 

 

Има в твоето пространство едно смело време

в което те зървам, докосвам и  все така откривам

и избухвам тогава в атомите на твоята вселена...

 

А след това изчезвам като вятъра, но без да полетя...

заедно със пепелта на огъня, загубените ми тяло и душа

за да се скитат във лабиринта на вечните мечти...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...