18 mar 2008, 10:43

Из празнотата...

  Poesía
705 0 2
 

Да ви обичам мога всички.

Да ви целуна като за последно. Не!

Да ви докосна мога,

но само със затворени очи.

Отворени те срещат само свободата

и глътка въздух ме изпълва.

Да ви желая мога дръзко.

Пламъкът ми буен ще ви стопли.

Мечтите ви са сбъднати сега!

 А моите - захвърлени в калта.

Парченца от душата ми си взехте.

Искрици от очите ми ви светят.

Сърцата си в сърцето ми вдълбахте.

Какво от мене не вземахте!?

А можехте и още! Потърсете!

Светулките из празнотата светят.

Вземете всичко. Но се спрете!

Поне светулките днес пощадете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...