raccing (Радка Иванова) raccing (Радка Иванова)
2 153
Mar 18, 2008, 10:43 AM

Из празнотата...

  Poetry
709 0 2
 

Да ви обичам мога всички.

Да ви целуна като за последно. Не!

Да ви докосна мога,

но само със затворени очи.

Отворени те срещат само свободата

и глътка въздух ме изпълва.

Да ви желая мога дръзко.

Пламъкът ми буен ще ви стопли.

Мечтите ви са сбъднати сега!

 А моите - захвърлени в калта.

Парченца от душата ми си взехте.

Искрици от очите ми ви светят.

Сърцата си в сърцето ми вдълбахте.

Какво от мене не вземахте!?

А можехте и още! Потърсете!

Светулките из празнотата светят.

Вземете всичко. Но се спрете!

Поне светулките днес пощадете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0