Mar 18, 2008, 10:43 AM

Из празнотата...

  Poetry
707 0 2
 

Да ви обичам мога всички.

Да ви целуна като за последно. Не!

Да ви докосна мога,

но само със затворени очи.

Отворени те срещат само свободата

и глътка въздух ме изпълва.

Да ви желая мога дръзко.

Пламъкът ми буен ще ви стопли.

Мечтите ви са сбъднати сега!

 А моите - захвърлени в калта.

Парченца от душата ми си взехте.

Искрици от очите ми ви светят.

Сърцата си в сърцето ми вдълбахте.

Какво от мене не вземахте!?

А можехте и още! Потърсете!

Светулките из празнотата светят.

Вземете всичко. Но се спрете!

Поне светулките днес пощадете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...