Из празнотата...
Да ви обичам мога всички.
Да ви целуна като за последно. Не!
Да ви докосна мога,
но само със затворени очи.
Отворени те срещат само свободата
и глътка въздух ме изпълва.
Да ви желая мога дръзко.
Пламъкът ми буен ще ви стопли.
Мечтите ви са сбъднати сега!
А моите - захвърлени в калта.
Парченца от душата ми си взехте.
Искрици от очите ми ви светят.
Сърцата си в сърцето ми вдълбахте.
Какво от мене не вземахте!?
А можехте и още! Потърсете!
Светулките из празнотата светят.
Вземете всичко. Но се спрете!
Поне светулките днес пощадете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
