Из празнотата...

18 мар. 2008 г., 10:43

Поэзия

521 0 2

Да ви обичам мога всички.

Да ви целуна като за последно. Не!

Да ви докосна мога,

но само със затворени очи.

Отворени те срещат само свободата

и глътка въздух ме изпълва.

Да ви желая мога дръзко.

Пламъкът ми буен ще ви стопли.

Мечтите ви са сбъднати сега!

А моите - захвърлени в калта.

Парченца от душата ми си взехте.

Искрици от очите ми ви светят.

Сърцата си в сърцето ми вдълбахте.

Какво от мене не вземахте!?

А можехте и още! Потърсете!

Светулките из празнотата светят.

Вземете всичко. Но се спрете!

Поне светулките днес пощадете.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-09T12:27:10+03:00

Много нежна и добра е поетичната ти душа,
мила Радка. с много обич за теб.
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-03-27T06:04:46+02:00

Можеш и имаш да раздаваш още и още... защото си с ДУША, а тя е безкрайна!