16 jun 2017, 8:05  

Избавление

996 3 14

Отиде си денят.

И слънцето

полегна

някъде  зад хоризонта.

Припадна мрак.

С тревожен писък

прелита

окъсняла птица.

Внезапен повей

се роди

във храстите

и само миг

след туй умря.

Зловещо

надвисна

предчувствие

за буря.

Потръпвам.

След дългия ми път

и аз съм  птица,

устремена към гнездото.

Вроденият инстинкт

ме води -

да се спася, да оцелея!

Но пътят свършва тук!...

Дали не закъснях?

Какво ме чака

в тъмнината?

Спасение,

а може би   

възмездие

за грехове

и минали вини?

По-вероятно –

нови изпитания!

Безкрайни часове

процеждат се във мрака.

Във клоните изплаква птица.

Тревожен шепот на листа...

Без дъх останал, тичам,

но не се помръдвам.

И викам силно,

но без глас!

Къде е вярната посока?

О, сигурно съм много грешен аз,

и трябва да изплащам

тежки грехове –

и собствени,

и чужди?...

И ще се лутам още в мрака

с разбити колене и

наранени длани.

Ще трябва да платя

за всеки грях!...

А бурята е вече тук..

Ще оцелеят праведните.

Да му мислят грешните!..

И трясва гръм...

Разцепва се небето

и лумва бяла светлина...

Във клоните проплаква

птица с  моя глас...

...

Отвън петлите

гръмко се надпяват

и през разкованите дъски

на старата ограда

минава

с  новата си топка

детето на съседа...

От прага мама кротко се усмихва:

"Събуди ли се, сине?

Ела да хапнеш...

Ще бъде днес прекрасен ден!..."

Аз съм у дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Нина!
    Приятен ден!
  • Докосващ стих....
  • Благодаря, Лина!...
  • И на мен ми се иска да вярвам, че Неизбежното връща Изгубеното, Роби, но дали е така? Аплодисменти за стихотворението.
  • Албена, Силвия, Пепи, Люси, Веси, Руми, Ани, Стойчо, Влади, благодаря ви, че спряхте тук, четохте и коментирахте...
    Стойчо, на теб благодаря за добрите думи, въпреки че сериозно си надценил възможностите ми!...Върхове като Яворов не се достигат лесно, но поне да стигнем до подстъпите им и да оставим там цветя в знак на почит!.. Иска ми се и за в бъдеще да ви бъде приятно, когато четете мои творби! Приятна вечер на всички!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...