Избавление
Отиде си денят.
И слънцето
полегна
някъде зад хоризонта.
Припадна мрак.
С тревожен писък
прелита
окъсняла птица.
Внезапен повей
се роди
във храстите
и само миг
след туй умря.
Зловещо
надвисна
предчувствие
за буря.
Потръпвам.
След дългия ми път
и аз съм птица,
устремена към гнездото.
Вроденият инстинкт
ме води -
да се спася, да оцелея!
Но пътят свършва тук!...
Дали не закъснях?
Какво ме чака
в тъмнината?
Спасение,
а може би
възмездие
за грехове
и минали вини?
По-вероятно –
нови изпитания!
Безкрайни часове
процеждат се във мрака.
Във клоните изплаква птица.
Тревожен шепот на листа...
Без дъх останал, тичам,
но не се помръдвам.
И викам силно,
но без глас!
Къде е вярната посока?
О, сигурно съм много грешен аз,
и трябва да изплащам
тежки грехове –
и собствени,
и чужди?...
И ще се лутам още в мрака
с разбити колене и
наранени длани.
Ще трябва да платя
за всеки грях!...
А бурята е вече тук..
Ще оцелеят праведните.
Да му мислят грешните!..
И трясва гръм...
Разцепва се небето
и лумва бяла светлина...
Във клоните проплаква
птица с моя глас...
...
Отвън петлите
гръмко се надпяват
и през разкованите дъски
на старата ограда
минава
с новата си топка
детето на съседа...
От прага мама кротко се усмихва:
"Събуди ли се, сине?
Ела да хапнеш...
Ще бъде днес прекрасен ден!..."
Аз съм у дома.
© Роберт All rights reserved.
