Избавление
Отиде си денят.
И слънцето
полегна
някъде зад хоризонта.
Припадна мрак.
С тревожен писък
прелита
окъсняла птица.
Внезапен повей
се роди
във храстите
и само миг
след туй умря.
Зловещо
надвисна
предчувствие
за буря.
Потръпвам.
След дългия ми път
и аз съм птица,
устремена към гнездото.
Вроденият инстинкт
ме води -
да се спася, да оцелея!
Но пътят свършва тук!...
Дали не закъснях?
Какво ме чака
в тъмнината?
Спасение,
а може би
възмездие
за грехове
и минали вини?
По-вероятно –
нови изпитания!
Безкрайни часове
процеждат се във мрака.
Във клоните изплаква птица.
Тревожен шепот на листа...
Без дъх останал, тичам,
но не се помръдвам.
И викам силно,
но без глас!
Къде е вярната посока?
О, сигурно съм много грешен аз,
и трябва да изплащам
тежки грехове –
и собствени,
и чужди?...
И ще се лутам още в мрака
с разбити колене и
наранени длани.
Ще трябва да платя
за всеки грях!...
А бурята е вече тук..
Ще оцелеят праведните.
Да му мислят грешните!..
И трясва гръм...
Разцепва се небето
и лумва бяла светлина...
Във клоните проплаква
птица с моя глас...
...
Отвън петлите
гръмко се надпяват
и през разкованите дъски
на старата ограда
минава
с новата си топка
детето на съседа...
От прага мама кротко се усмихва:
"Събуди ли се, сине?
Ела да хапнеш...
Ще бъде днес прекрасен ден!..."
Аз съм у дома.
© Роберт Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Докосващ стих....
-
Благодаря, Лина!...
-
И на мен ми се иска да вярвам, че Неизбежното връща Изгубеното, Роби, но дали е така? Аплодисменти за стихотворението.
-
Албена, Силвия, Пепи, Люси, Веси, Руми, Ани, Стойчо, Влади, благодаря ви, че спряхте тук, четохте и коментирахте...
Стойчо, на теб благодаря за добрите думи, въпреки че сериозно си надценил възможностите ми!...Върхове като Яворов не се достигат лесно, но поне да стигнем до подстъпите им и да оставим там цветя в знак на почит!.. Иска ми се и за в бъдеще да ви бъде приятно, когато четете мои творби! Приятна вечер на всички! -
Майстор си, Роби!
-
Роби,тази вечер съм на театралната постановка в Ямбол. Театъра на армията ще представи "В полите на Витоша".Защо не е жив Яворов,за да се гордее с написаното от теб! Знам че е невъзможно,но кой знае? Браво!
-
Хареса ми.
-
Тук си доста различен, Роби, но все така емоционален! Прекрасно е, благодаря!!!
-
Един различен стих, който ме пренесе някъде там сред серията от образи, чувства, звуци и цветове... А толкова е хубаво да се събудиш и да разбереш, че си у дома! Благодаря ти, Роби, за насладата!
-
Чудесен стих. А праведни сме всички... и грешни също...в живота има от всичко, но най-вече радости от това, че ни има🌺
-
И аз имах чувството, че сънуваш, докато го четях. Приятен ден, Роби!
-
Почитания, Роби!
"Отвън петлите
гръмко се надпяват
и през разкованите дъски
на старата ограда
минава
с новата си топка
детето на съседа...
От прага мама кротко се усмихва:
"Събуди ли се, сине?
Ела да хапнеш...
Ще бъде днес прекрасен ден!..."
Аз съм у дома."
Да имаш един страхотен ден, зареди ме! -
Прекрасно е, Роберт! Предизвиква размисъл за собствения ни живот... Поздравявам те, много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Приятен ден!