Не се научих да прощавам,
в мене явно се таи омраза.
И станах безсърдечен, даже жалък -
пасивен ми е вече календарът.
Защото дните не минават.
(Откакто те превърнах в муза).
И вече чувствам се банален,
че дори за миг не спрях да пиша!
Затворих си очите и сърцето,
напук да не обичам друга.
Но все далечна си -
като звезда в небето,
която никога не пада!
А може би не те заслужих?
But you are the only one.
И триста пъти да избирам -
пак ще коленича аз пред теб!
© Калоян Калинов Todos los derechos reservados
само решава в кого да се влюби и как до болка да се нарани!Май тази болка ще я носиш още дълго време,Приятелю!