13.10.2021 г., 9:59

Избор

Поезия » Любовна, Друга

831 1 4

Не се научих да прощавам,
в мене явно се таи омраза.
И станах безсърдечен, даже жалък -
пасивен ми е вече календарът.
Защото дните не минават.
(Откакто те превърнах в муза).
И вече чувствам се банален,
че дори за миг не спрях да пиша!
Затворих си очите и сърцето,
напук да не обичам друга.
Но все далечна си -
като звезда в небето,
която никога не пада!
А може би не те заслужих?
But you are the only one.
И триста пъти да избирам -
пак ще коленича аз пред теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Понякога става така за съжаление,сърцето
само решава в кого да се влюби и как до болка да се нарани!Май тази болка ще я носиш още дълго време,Приятелю!

2022-05-20T19:45:14+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Мъжът трябва да е мъж и думата му да тежи. Което не означава да е мачо и простак. Всички мъже обаче правим простотии. И жените ни прощават, понеже ни обичат. Но трябва да има мярка. Човек без чувство за мярка е като заблуден куршум: няма посока и убива не когото трябва.

2021-10-13T19:05:53+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Имам една любима фотография на Laura Makabresku, на която се вижда дама(!), седнала на пейка и коленичил пред нея мъж, който й връзва обувките. Това е толкова велика снимка и толкова мъжка поза, че по-мъжко няма накъде. Всеки вижда това, което носи в сърцето си. Дерзай!

2021-10-13T18:07:41+03:00
щураче (любимка)

Обичай изправен И най-тъпата жена не иска мъж до кръста :р

2021-10-13T14:46:07+03:00