extreem90 (Калоян Калинов)
239 223
13.10.2021 г., 9:59 ч.

Избор 

  Поезия » Любовна, Друга
385 1 4

Не се научих да прощавам,
в мене явно се таи омраза.
И станах безсърдечен, даже жалък -
пасивен ми е вече календарът.
Защото дните не минават.
(Откакто те превърнах в муза).
И вече чувствам се банален,
че дори за миг не спрях да пиша!
Затворих си очите и сърцето,
напук да не обичам друга.
Но все далечна си -
като звезда в небето,
която никога не пада!
А може би не те заслужих?
But you are the only one.
И триста пъти да избирам -
пак ще коленича аз пред теб!

© Калоян Калинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога става така за съжаление,сърцето
    само решава в кого да се влюби и как до болка да се нарани!Май тази болка ще я носиш още дълго време,Приятелю!
  • Мъжът трябва да е мъж и думата му да тежи. Което не означава да е мачо и простак. Всички мъже обаче правим простотии. И жените ни прощават, понеже ни обичат. Но трябва да има мярка. Човек без чувство за мярка е като заблуден куршум: няма посока и убива не когото трябва.
  • Имам една любима фотография на Laura Makabresku, на която се вижда дама(!), седнала на пейка и коленичил пред нея мъж, който й връзва обувките. Това е толкова велика снимка и толкова мъжка поза, че по-мъжко няма накъде. Всеки вижда това, което носи в сърцето си. Дерзай!
  • Обичай изправен И най-тъпата жена не иска мъж до кръста :р
Предложения
: ??:??