27 nov 2011, 12:58

Избор 

  Poesía » Otra
677 0 14

Пак камъка във гърлото тежи,

а ти замислено се кръстиш...

и само вопъл - „Боже помози!“...

Цигара мачкаш в своите пръсти.


Във думите неказани се спъвам.

Умират недокоснати мечти.

И пак на цирка шатрата разпъвам.

През маската сълзата не личи.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??