Nov 27, 2011, 12:58 PM

Избор 

  Poetry » Other
679 0 14

Пак камъка във гърлото тежи,

а ти замислено се кръстиш...

и само вопъл - „Боже помози!“...

Цигара мачкаш в своите пръсти.


Във думите неказани се спъвам.

Умират недокоснати мечти.

И пак на цирка шатрата разпъвам.

През маската сълзата не личи.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??