27.11.2011 г., 12:58 ч.

Избор 

  Поезия » Друга
678 0 14

Пак камъка във гърлото тежи,

а ти замислено се кръстиш...

и само вопъл - „Боже помози!“...

Цигара мачкаш в своите пръсти.


Във думите неказани се спъвам.

Умират недокоснати мечти.

И пак на цирка шатрата разпъвам.

През маската сълзата не личи.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??