Пак камъка във гърлото тежи,
а ти замислено се кръстиш...
и само вопъл - „Боже помози!“...
Цигара мачкаш в своите пръсти.
Във думите неказани се спъвам.
Умират недокоснати мечти.
И пак на цирка шатрата разпъвам.
През маската сълзата не личи.
© Валентина Лозова Всички права запазени