27 нояб. 2011 г., 12:58

Избор 

  Поэзия » Другая
647 0 14

Пак камъка във гърлото тежи,

а ти замислено се кръстиш...

и само вопъл - „Боже помози!“...

Цигара мачкаш в своите пръсти.


Във думите неказани се спъвам.

Умират недокоснати мечти.

И пак на цирка шатрата разпъвам.

През маската сълзата не личи.

© Валентина Лозова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??