3 sept 2021, 18:10  

Изчакай ме

  Poesía
1.3K 11 17

Почакай ме, живот! Поспри за миг!

Върни назад стрелките си ръждясали.

Викът ми не е само силен вик.

Викът ми е за тебе, и за щастие.

 

Изчакай ме на девствения сняг,

да дойда, да се хвърля с всичка сила.

Изчакай ме дори да няма как.

Изчакай ме, където имам смисъл.


Дори да ти е писано да спреш

аз знам, че в тебе всичко е възможно.

По стръмните завои скитам пеш

и нося си душата като рожба.

 

Изчакай ме , където и да си.

Аз имам шесто чувство, че те има.

Под сянката на младите брези,

под лепкавия мрак на тая зима.

 

На пейката пред срутения храм,

във църквата, в свещичката, под кръста.

Изчакай ме, преди да се предам.

Изчакай ме, дори да бъде късно.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей, благодаря ви! Много ми хареса стихът му. Нина, отивам да видя!
  • "Почакай малко, мой живот... Почакай малко! Има смисъл... Аз сметката не съм платил... И листите не съм изписал. Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка... Две точки съм поставил знак... Не искам да поставям точка..."
  • Много ми хареса стихът ти, Дени! Напомни ми едно прекрасно стихотворение от Недялко Йорданов.
  • Дени, твоята творба ме вдъхнови и аз отговорих с " Почакай ме, Живот!" . Ще се радвам да споделиш мнение!
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...