Изчакай ме
Почакай ме, живот! Поспри за миг!
Върни назад стрелките си ръждясали.
Викът ми не е само силен вик.
Викът ми е за тебе, и за щастие.
Изчакай ме на девствения сняг,
да дойда, да се хвърля с всичка сила.
Изчакай ме дори да няма как.
Изчакай ме, където имам смисъл.
Дори да ти е писано да спреш
аз знам, че в тебе всичко е възможно.
По стръмните завои скитам пеш
и нося си душата като рожба.
Изчакай ме , където и да си.
Аз имам шесто чувство, че те има.
Под сянката на младите брези,
под лепкавия мрак на тая зима.
На пейката пред срутения храм,
във църквата, в свещичката, под кръста.
Изчакай ме, преди да се предам.
Изчакай ме, дори да бъде късно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
