Изчакай ме
Почакай ме, живот! Поспри за миг!
Върни назад стрелките си ръждясали.
Викът ми не е само силен вик.
Викът ми е за тебе, и за щастие.
Изчакай ме на девствения сняг,
да дойда, да се хвърля с всичка сила.
Изчакай ме дори да няма как.
Изчакай ме, където имам смисъл.
Дори да ти е писано да спреш
аз знам, че в тебе всичко е възможно.
По стръмните завои скитам пеш
и нося си душата като рожба.
Изчакай ме , където и да си.
Аз имам шесто чувство, че те има.
Под сянката на младите брези,
под лепкавия мрак на тая зима.
На пейката пред срутения храм,
във църквата, в свещичката, под кръста.
Изчакай ме, преди да се предам.
Изчакай ме, дори да бъде късно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
