Четейки Роси Петрова LYCKI
"По фината нишка"
По фината нишка
ни пръсна животът -
наниз мъниста,
изпратени
с тази лъчиста
повеля,
да имаме промисъл,
че и кивотът
заченат е -
къделя
от делнични
грешки,
фатални
прибежки,
врязани
в изгрева тих.
Може би само стих…
Защо ли по нишка,
от него прокудена,
за мъка събудена
плета ти и тази
въздишка
непринудена?
А искаща -
желание
разискряща!
© Мери Попинз Todos los derechos reservados