23 dic 2010, 23:29

Изфинено

657 0 2

Четейки Роси Петрова LYCKI
"По фината нишка"

 

 

По фината нишка
ни пръсна животът -
наниз мъниста,
изпратени
с тази лъчиста
повеля,
да имаме промисъл,
че и кивотът
заченат е -
къделя
от делнични
грешки,
фатални
прибежки,
врязани
в изгрева тих.
Може би само стих…
Защо ли по нишка,
от него прокудена,
за мъка събудена
плета ти и тази
въздишка
непринудена?
А искаща -
желание
разискряща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще го сложим в раздел Брониранa Ни най-малка идея имах, че и аз ще се окажа тъпа, ма тъпаааа Отивам да си допека мъфините... А после при МЪ/же/ФИните )
  • Напълно непроницаемо... Явно съм тъп!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...