23 дек. 2010 г., 23:29

Изфинено

660 0 2

Четейки Роси Петрова LYCKI
"По фината нишка"

 

 

По фината нишка
ни пръсна животът -
наниз мъниста,
изпратени
с тази лъчиста
повеля,
да имаме промисъл,
че и кивотът
заченат е -
къделя
от делнични
грешки,
фатални
прибежки,
врязани
в изгрева тих.
Може би само стих…
Защо ли по нишка,
от него прокудена,
за мъка събудена
плета ти и тази
въздишка
непринудена?
А искаща -
желание
разискряща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще го сложим в раздел Брониранa Ни най-малка идея имах, че и аз ще се окажа тъпа, ма тъпаааа Отивам да си допека мъфините... А после при МЪ/же/ФИните )
  • Напълно непроницаемо... Явно съм тъп!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...