23.12.2010 г., 23:29

Изфинено

653 0 2

Четейки Роси Петрова LYCKI
"По фината нишка"

 

 

По фината нишка
ни пръсна животът -
наниз мъниста,
изпратени
с тази лъчиста
повеля,
да имаме промисъл,
че и кивотът
заченат е -
къделя
от делнични
грешки,
фатални
прибежки,
врязани
в изгрева тих.
Може би само стих…
Защо ли по нишка,
от него прокудена,
за мъка събудена
плета ти и тази
въздишка
непринудена?
А искаща -
желание
разискряща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще го сложим в раздел Брониранa Ни най-малка идея имах, че и аз ще се окажа тъпа, ма тъпаааа Отивам да си допека мъфините... А после при МЪ/же/ФИните )
  • Напълно непроницаемо... Явно съм тъп!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...