Четейки Роси Петрова LYCKI
"По фината нишка"
По фината нишка
ни пръсна животът -
наниз мъниста,
изпратени
с тази лъчиста
повеля,
да имаме промисъл,
че и кивотът
заченат е -
къделя
от делнични
грешки,
фатални
прибежки,
врязани
в изгрева тих.
Може би само стих…
Защо ли по нишка,
от него прокудена,
за мъка събудена
плета ти и тази
въздишка
непринудена?
А искаща -
желание
разискряща!
© Мери Попинз All rights reserved.
Ни най-малка идея имах, че и аз ще се окажа тъпа, ма тъпаааа 
Отивам да си допека мъфините... А после при МЪ/же/ФИните )
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
