9 ene 2010, 12:59

Изгарям 

  Poesía
512 0 2

Препускат мислите като коне

В галоп...

Блъскат се в камъни

Като водите бързи на поток

Шумят в ушите думите

Като ехо планинско

Обгръща душата ми вятърът

Сякаш е тяло моминско

Изгарям както огъня

Изгаря цепеница суха

Като дърво съм...

Цялото хралупа куха...

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хм, лъжливо е усещането, няма начин да си кух.
  • Както и друг път съм си мислела, твоите творби трудно се коментират. Те просто се четат, усещат и преживяват. Поздрави!
Propuestas
: ??:??