Препускат мислите като коне
В галоп...
Блъскат се в камъни
Като водите бързи на поток
Шумят в ушите думите
Като ехо планинско
Обгръща душата ми вятърът
Сякаш е тяло моминско
Изгарям както огъня
Изгаря цепеница суха
Като дърво съм...
Цялото хралупа куха...
© Любомир Деничин Всички права запазени