9.01.2010 г., 12:59 ч.

Изгарям 

  Поезия
509 0 2

Препускат мислите като коне

В галоп...

Блъскат се в камъни

Като водите бързи на поток

Шумят в ушите думите

Като ехо планинско

Обгръща душата ми вятърът

Сякаш е тяло моминско

Изгарям както огъня

Изгаря цепеница суха

Като дърво съм...

Цялото хралупа куха...

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хм, лъжливо е усещането, няма начин да си кух.
  • Както и друг път съм си мислела, твоите творби трудно се коментират. Те просто се четат, усещат и преживяват. Поздрави!
Предложения
: ??:??