8 may 2008, 23:31

Изгорих мастилени спомени 

  Poesía
1134 0 10

Изгорих мастилени спомени,

дълго пазени в мойта душа.

Картини със страст рисувани.

Убих ги с твойта лъжа.

 

Притъпих и последната вяра,

в студенина, в безличие, но с чест.

На онази самотната гара,

ненарисувана, чакаш ме днес.

 

А аз вървях и в шепи събирах

останки от полуживи сърца.

И болеше, и драстеше, но имах

любов, родена от самота.

 

И намерих я, и истинска беше,

сътворена в илюзорна страна.

Изстрадана до болезненост. Горчеше.

С пречупени крила. Осиротя.

 

Отиде си. Несбъдната заглъхна

в страхливия си измамен свят.

Любовта в мълчание рухна,

придобила дяволития си цвят.

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??