Изгорих мастилени спомени,
дълго пазени в мойта душа.
Картини със страст рисувани.
Убих ги с твойта лъжа.
Притъпих и последната вяра,
в студенина, в безличие, но с чест.
На онази самотната гара,
ненарисувана, чакаш ме днес.
А аз вървях и в шепи събирах
останки от полуживи сърца.
И болеше, и драстеше, но имах
любов, родена от самота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up