8 мая 2008 г., 23:31

Изгорих мастилени спомени 

  Поэзия
1133 0 10

Изгорих мастилени спомени,

дълго пазени в мойта душа.

Картини със страст рисувани.

Убих ги с твойта лъжа.

 

Притъпих и последната вяра,

в студенина, в безличие, но с чест.

На онази самотната гара,

ненарисувана, чакаш ме днес.

 

А аз вървях и в шепи събирах

останки от полуживи сърца.

И болеше, и драстеше, но имах

любов, родена от самота.

 

И намерих я, и истинска беше,

сътворена в илюзорна страна.

Изстрадана до болезненост. Горчеше.

С пречупени крила. Осиротя.

 

Отиде си. Несбъдната заглъхна

в страхливия си измамен свят.

Любовта в мълчание рухна,

придобила дяволития си цвят.

© Нина Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??