8.05.2008 г., 23:31 ч.

Изгорих мастилени спомени 

  Поезия
1015 0 10

Изгорих мастилени спомени,

дълго пазени в мойта душа.

Картини със страст рисувани.

Убих ги с твойта лъжа.

 

Притъпих и последната вяра,

в студенина, в безличие, но с чест.

На онази самотната гара,

ненарисувана, чакаш ме днес.

 

А аз вървях и в шепи събирах

останки от полуживи сърца.

И болеше, и драстеше, но имах

любов, родена от самота.

 

И намерих я, и истинска беше,

сътворена в илюзорна страна.

Изстрадана до болезненост. Горчеше.

С пречупени крила. Осиротя.

 

Отиде си. Несбъдната заглъхна

в страхливия си измамен свят.

Любовта в мълчание рухна,

придобила дяволития си цвят.

© Нина Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??