1 dic 2016, 0:23

Изгрев...

2K 3 6

 

 

Искам да започна наново,

да почувствам как всичко...

ражда се отново, че всичко

имам...дори и това което нямам.

 

Мечтите и волята, желанието

без повече страхове или лъжи...

Само любов безкрайно за теб...

Защото само тя е от значение...

 

А всичко останало е просто нищо,

друго не ми е нужно, само ти -

само блясъка в очите ти красиви

и усмивката ти запленителна.

 

Всичко останало е безполезно,

вече не мога повече, живяното

не се забравя и не бива да е така.

Ние сме тук, ти си тук, обичам те.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тита Todos los derechos reservados

" Трябва да се радваме на това което имаме, а не да плачем за това което нямаме."

 

Защото нямаме нищо в този живот, освен любовта и прошката

но въпреки това трябва да се борим, да се трудим, да мечтаем...

Comentarios

Comentarios

  • Така е, благодаря ви много! Карате ме да се чувствам много добре тук!
  • Многго го харесах.Браво.
  • Живяното - това сме ние. Извън него е само пепелта на Небитието. Затова да го съхраняваме като зеницата на окото си. То е нашето съкровище. Вълнуваш, Тита!
  • В изгрева-той! Добро начало на деня. Харесах!
  • Ново начало... и... любов... Браво! Харесах!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...