Dec 1, 2016, 12:23 AM

Изгрев...

  Poetry » Love
2K 3 6

 

 

Искам да започна наново,

да почувствам как всичко...

ражда се отново, че всичко

имам...дори и това което нямам.

 

Мечтите и волята, желанието

без повече страхове или лъжи...

Само любов безкрайно за теб...

Защото само тя е от значение...

 

А всичко останало е просто нищо,

друго не ми е нужно, само ти -

само блясъка в очите ти красиви

и усмивката ти запленителна.

 

Всичко останало е безполезно,

вече не мога повече, живяното

не се забравя и не бива да е така.

Ние сме тук, ти си тук, обичам те.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тита All rights reserved.

" Трябва да се радваме на това което имаме, а не да плачем за това което нямаме."

 

Защото нямаме нищо в този живот, освен любовта и прошката

но въпреки това трябва да се борим, да се трудим, да мечтаем...

Comments

Comments

  • Така е, благодаря ви много! Карате ме да се чувствам много добре тук!
  • Многго го харесах.Браво.
  • Живяното - това сме ние. Извън него е само пепелта на Небитието. Затова да го съхраняваме като зеницата на окото си. То е нашето съкровище. Вълнуваш, Тита!
  • В изгрева-той! Добро начало на деня. Харесах!
  • Ново начало... и... любов... Браво! Харесах!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...