Изгрев
930
0
0
Любима ми е сутрешната тишина,
когато само изгревът говори,
с бавни стъпки ми дарява светлина
и огрява пак небесните простори.
В този миг и тези цветове,
бавно ме приканва пак животът,
да разтворя жадно аз ръце
и да го грабна със охота.
Тъй пламенно започва моят ден,
зареждам се от неговия изгрев.
И чак до края му остава в мен,
да съветва ме с Божествения израз.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирина Пачелиева Todos los derechos reservados
