Изгрев
936
0
0
Любима ми е сутрешната тишина,
когато само изгревът говори,
с бавни стъпки ми дарява светлина
и огрява пак небесните простори.
В този миг и тези цветове,
бавно ме приканва пак животът,
да разтворя жадно аз ръце
и да го грабна със охота.
Тъй пламенно започва моят ден,
зареждам се от неговия изгрев.
И чак до края му остава в мен,
да съветва ме с Божествения израз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Пачелиева Все права защищены
