Изгрев

Любима ми е сутрешната тишина, 

когато само изгревът говори,

с бавни стъпки ми дарява светлина 

и огрява пак небесните простори. 

В този миг и тези цветове, 

бавно ме приканва пак животът, 

да разтворя жадно аз ръце 

и да го грабна със охота. 

Тъй пламенно започва моят ден, 

зареждам се от неговия изгрев.

И чак до края му остава в мен, 

да съветва ме с Божествения израз.