Изгрев

21.04.2020 г., 10:55 ч.

Поезия » Пейзажна

551 0 0

Любима ми е сутрешната тишина,

когато само изгревът говори,

с бавни стъпки ми дарява светлина

и огрява пак небесните простори.

В този миг и тези цветове,

бавно ме приканва пак животът,

да разтворя жадно аз ръце

и да го грабна със охота.

Тъй пламенно започва моят ден,

зареждам се от неговия изгрев.

И чак до края му остава в мен,

да съветва ме с Божествения израз.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.