21.04.2020 г., 10:55

Изгрев

931 0 0

Любима ми е сутрешната тишина, 

когато само изгревът говори,

с бавни стъпки ми дарява светлина 

и огрява пак небесните простори. 

 

В този миг и тези цветове, 

бавно ме приканва пак животът, 

да разтворя жадно аз ръце 

и да го грабна със охота. 

 

Тъй пламенно започва моят ден, 

зареждам се от неговия изгрев.

И чак до края му остава в мен, 

да съветва ме с Божествения израз. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Пачелиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...