21.04.2020 г., 10:55

Изгрев

927 0 0

Любима ми е сутрешната тишина, 

когато само изгревът говори,

с бавни стъпки ми дарява светлина 

и огрява пак небесните простори. 

 

В този миг и тези цветове, 

бавно ме приканва пак животът, 

да разтворя жадно аз ръце 

и да го грабна със охота. 

 

Тъй пламенно започва моят ден, 

зареждам се от неговия изгрев.

И чак до края му остава в мен, 

да съветва ме с Божествения израз. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Пачелиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...