4 ago 2023, 21:18

Изгрев

453 1 0

 

                                     на Галя

 

Аз лягам в нежно белите завивки,

отдавна вече нощен е града.

На изток -- очертания планински

и мисля си изгрява любовта.

 

Прозорците размътени откривам,

излизам на балкона и студа

намята ме със риза от коприва

и мисля си изгрява любовта.

 

Венера над могилите узрява,

заспивам и очаквам утринта,

а тя във тази нощ над мен остава...

Сънувам, че изгрява Любовта.

 

                            21. септември 1990 г.

                            гр. Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...