Изгрев
на Галя
Аз лягам в нежно белите завивки,
отдавна вече нощен е града.
На изток -- очертания планински
и мисля си изгрява любовта.
Прозорците размътени откривам,
излизам на балкона и студа
намята ме със риза от коприва
и мисля си изгрява любовта.
Венера над могилите узрява,
заспивам и очаквам утринта,
а тя във тази нощ над мен остава...
Сънувам, че изгрява Любовта.
21. септември 1990 г.
гр. Сливен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени
