Изгрев

                                     на Галя

Аз лягам в нежно белите завивки,

отдавна вече нощен е града.

На изток -- очертания планински

и мисля си изгрява любовта.

Прозорците размътени откривам,

излизам на балкона и студа

намята ме със риза от коприва

и мисля си изгрява любовта.

Венера над могилите узрява,

заспивам и очаквам утринта,

а тя във тази нощ над мен остава...

Сънувам, че изгрява Любовта.

                            21. септември 1990 г.

                            гр. Сливен