Изгрев
на Галя
Аз лягам в нежно белите завивки,
отдавна вече нощен е града.
На изток -- очертания планински
и мисля си изгрява любовта.
Прозорците размътени откривам,
излизам на балкона и студа
намята ме със риза от коприва
и мисля си изгрява любовта.
Венера над могилите узрява,
заспивам и очаквам утринта,
а тя във тази нощ над мен остава...
Сънувам, че изгрява Любовта.
21. септември 1990 г.
гр. Сливен
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъчезар Цонев Все права защищены
