Изгрев над бабината къща
ИЗГРЕВ НАД БАБИНАТА КЪЩА
Колко тих и закътан е дворът.
Сред постеля бръшлянена спи
малка къща с прозорец затворен
и потънали в унес липи.
Край комина врабчето се спира
за почивка – на ден по веднъж.
Скрит, наднича и Бог от Всемира –
да наръси зюмбюлите с дъжд.
Прегорял от любов и от жажда,
стъпки чака прогнилият праг
и гласец, който мило възражда
на живота сакралния знак.
Паяк опва копринени мрежи,
но какво ли у тях ще лови?
По пътеката лунна небрежно
заискрява парченце рубин.
И нощта спуска длан лековита –
от забрава съня да спаси.
Да се върна така не опитах,
де зората разплита коси.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
