3.02.2024 г., 8:15 ч.

Изгрев над бабината къща 

  Поезия
192 5 20

ИЗГРЕВ НАД БАБИНАТА КЪЩА

 

Колко тих и закътан е дворът.

Сред постеля бръшлянена спи

малка къща с прозорец затворен

и потънали в унес липи.

 

Край комина врабчето се спира

за почивка – на ден по веднъж.

Скрит, наднича и Бог от Всемира –

да наръси зюмбюлите с дъжд.

 

Прегорял от любов и от жажда,

стъпки чака прогнилият праг

и гласец, който мило възражда

на живота сакралния знак.

 

Паяк опва копринени мрежи,

но какво ли у тях ще лови?

По пътеката лунна небрежно

заискрява парченце рубин.

 

И нощта спуска длан лековита –

от забрава съня да спаси.

Да се върна така не опитах,

де зората разплита коси.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??