3.02.2024 г., 8:15

Изгрев над бабината къща

367 5 20

ИЗГРЕВ НАД БАБИНАТА КЪЩА

 

Колко тих и закътан е дворът.

Сред постеля бръшлянена спи

малка къща с прозорец затворен

и потънали в унес липи.

 

Край комина врабчето се спира

за почивка – на ден по веднъж.

Скрит, наднича и Бог от Всемира –

да наръси зюмбюлите с дъжд.

 

Прегорял от любов и от жажда,

стъпки чака прогнилият праг

и гласец, който мило възражда

на живота сакралния знак.

 

Паяк опва копринени мрежи,

но какво ли у тях ще лови?

По пътеката лунна небрежно

заискрява парченце рубин.

 

И нощта спуска длан лековита –

от забрава съня да спаси.

Да се върна така не опитах,

де зората разплита коси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...