Изгрев над бабината къща
ИЗГРЕВ НАД БАБИНАТА КЪЩА
Колко тих и закътан е дворът.
Сред постеля бръшлянена спи
малка къща с прозорец затворен
и потънали в унес липи.
Край комина врабчето се спира
за почивка – на ден по веднъж.
Скрит, наднича и Бог от Всемира –
да наръси зюмбюлите с дъжд.
Прегорял от любов и от жажда,
стъпки чака прогнилият праг
и гласец, който мило възражда
на живота сакралния знак.
Паяк опва копринени мрежи,
но какво ли у тях ще лови?
По пътеката лунна небрежно
заискрява парченце рубин.
И нощта спуска длан лековита –
от забрава съня да спаси.
Да се върна така не опитах,
де зората разплита коси.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красота !
-
Хубаво е да ги има, Жоре.
-
Запомнила съм цветовете и шепотите, Деничке, вечерните сенки и тишината.
-
Чудесно!
-
Разкош, Вале!💗💗💗
-
!
-
Вале.... ❤️
-
Моята прабаба, Руми, живееше в стаичкаи кухничка, с малко дворче, череша, две круши и мушмула, винаги ще ги помня.
-
Носталгия и спомени...
Поздравявам те. -
Благодаря, Миленче
-
Липите, зюмбюлите…❤️
-
Сигурно, Стойчо, но спомените топлят, независимо че наяве сигурно вече е друго.
-
Дори не мога да ти опиша каква наслада изпитах да прочета прекрасното ти стихотворение! Малката къща, двора с липите, врабчето край комина, дори и паячето, всичко това успях да видя съвсем ясно! Благодаря, Вале!
-
Красота!
-
Детството е нещо като неподправен уют, затова ни е мило да се върнем, Миночка. Поне в спомените ни да е красиво.
-
Славеят в теб си е казал думата или в случая е изпял красивата си песен
-
Ако се беше върнала физически, едва ли метафизиката щеше да бъде толкова убедителна в картината, която ни представи.
Носталгията рисува онова, което времето не може да отнеме на душата!
Поздравления, Валя! -
Навява тъга, но красива! Много ми хареса, Вале!
-
Благодаря, Валюше.
-
Прекрасна творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
