Изгревът на Сърцето
Дълбоко в мен тъжи малката светиня.
Стои и плаче, нежно ме докосва с мигли.
Къде сам аз, къде са моите деца,
къде са ветровете на прерийната радост?
Къде са малките листа на моите ръце?
Къде е лепкавата кал, в която сам родена -
къде ли е душата на нашата сесттра,
къде ли е милувката на сребърния вятър?
Къде е светлината на дъгата, която озарява моята душа?
Нима вятърът не духа вече, нима съм само "аз" на този свят?!...