5 jun 2008, 20:27

Изгревът на Сърцето

813 0 1

 

Изгревът на Сърцето

 

 

Дълбоко в мен тъжи малката светиня.

 

Стои и плаче, нежно ме докосва с мигли.

 

Къде сам аз, къде са моите деца,

къде са ветровете на прерийната радост?

 

Къде са малките листа на моите ръце?

 

Къде е лепкавата кал, в която сам родена -

къде ли е душата на нашата сесттра,

къде ли е милувката на сребърния вятър?

 

Къде е светлината на дъгата, която озарява моята душа?

 

Нима вятърът не духа вече, нима съм само "аз" на този свят?!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...