Изгревът на Сърцето
809
0
1
Изгревът на Сърцето
Дълбоко в мен тъжи малката светиня.
Стои и плаче, нежно ме докосва с мигли.
Къде сам аз, къде са моите деца,
къде са ветровете на прерийната радост?
Къде са малките листа на моите ръце?
Къде е лепкавата кал, в която сам родена -
къде ли е душата на нашата сесттра,
къде ли е милувката на сребърния вятър?
Къде е светлината на дъгата, която озарява моята душа?
Нима вятърът не духа вече, нима съм само "аз" на този свят?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Ангелов Всички права запазени
